ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА – ВТОРИ КЛАС
2017 г.
ДИГИТАЛНА УЧИЛИЩНА БИБЛИОТЕКА "ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ"
Здравейте, читатели!
Предлагаме кратко указание за ползване на библиотеката:
Ако желаете да отворите файла с произведението и да го запишете във Вашия компютър, кликнете върху заглавието.
Активните линкове са написани със зелени букви.
Ако Ви е по-удобно да четете директно от интернет, без да сваляте файла, след списъка с книги ще намерите същите материали.
Страницата е създадена със съдействието на студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", за което им благодарим от сърце!
Предлагаме кратко указание за ползване на библиотеката:
Ако желаете да отворите файла с произведението и да го запишете във Вашия компютър, кликнете върху заглавието.
Активните линкове са написани със зелени букви.
Ако Ви е по-удобно да четете директно от интернет, без да сваляте файла, след списъка с книги ще намерите същите материали.
Страницата е създадена със съдействието на студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", за което им благодарим от сърце!
За второкласниците, които искат да четат повече:
Приказки за Хитър Петър
Приказки на други народи: "Когато дядо ходил на училище" (хърватска народна приказка), "Питката" (руска народна приказка) и др.
Красавицата и Звяра – преразказана от Шарл Перо или от Мадам дьо Бомон
Приказки от Шарл Перо – "Котаракът с чизми", "Вълшебниците" и др.
Приказки от Братя Грим – "Братче и сестриче", "Хензел и Гретел" и др.
Приказки от Ханс Кристиан Андерсен – "Грозното патенце", "Дивите лебеди" и др.
Приказки от Ангел Каралийчев – "Житената питка", "Братче и сестриче" и други
Приказки от Ран Босилек – "Братче и сестрица", "Момче и вятър" и други
Разкази от Ангел Каралийчев ("Пленникът на великана", "Гостенчета" и други)
Приказен свят – Ангел Каралийчев
Тошко Африкански – Ангел Каралийчев
Разкази и приказки за животни – Емилиян Станев ("Лакомото мече", "Приятели")
Стихотворения и приказки от Радой Киров – "Пързалка за облаче" и др.
Стихотворения от Асен Босев – "Слънцето, луната и петелът" и др.
Стихотворения от Виктор Самуилов – "Заетост" и други
Стихотворения от Марко Ганчев – "Как се редят кубчета" и други
Патиланци – Ран Босилек ("Патиланско училище", "Денят на патиланците", "Робинзон" и други разкази)
Приказки по телефона – Джани Родари ("Алиса Търкуланка" и др. приказки)
Приключенията на Пинокио – Карло Колоди
Пипи Дългото чорапче – Астрид Линдгрен
Карлсон, който живее на покрива – Астрид Линдгрен
Литературни произведения за Коледа
Текстове за Първи март, Баба Марта и мартениците – стихотворения за Баба Марта, детски творби, нехудожествени текстове
Текстове за достойни българи – борци за свобода, народни будители, хайдути
Природният свят – Розалинд Кървън, Брус Макмилън ("Нощите на морските птици пъфлинги" и др.)
Текстове за птиците в България
Български народни приказки
Стихотворения – Дора Габе
Стихотворения – Петко Рачев Славейков
Приятно четене!
Списъкът е изготвен по читанката на изд. "Булвест 2000" с автори Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова и Николина Димитрова.
Приказки за Хитър Петър
Приказки на други народи: "Когато дядо ходил на училище" (хърватска народна приказка), "Питката" (руска народна приказка) и др.
Красавицата и Звяра – преразказана от Шарл Перо или от Мадам дьо Бомон
Приказки от Шарл Перо – "Котаракът с чизми", "Вълшебниците" и др.
Приказки от Братя Грим – "Братче и сестриче", "Хензел и Гретел" и др.
Приказки от Ханс Кристиан Андерсен – "Грозното патенце", "Дивите лебеди" и др.
Приказки от Ангел Каралийчев – "Житената питка", "Братче и сестриче" и други
Приказки от Ран Босилек – "Братче и сестрица", "Момче и вятър" и други
Разкази от Ангел Каралийчев ("Пленникът на великана", "Гостенчета" и други)
Приказен свят – Ангел Каралийчев
Тошко Африкански – Ангел Каралийчев
Разкази и приказки за животни – Емилиян Станев ("Лакомото мече", "Приятели")
Стихотворения и приказки от Радой Киров – "Пързалка за облаче" и др.
Стихотворения от Асен Босев – "Слънцето, луната и петелът" и др.
Стихотворения от Виктор Самуилов – "Заетост" и други
Стихотворения от Марко Ганчев – "Как се редят кубчета" и други
Патиланци – Ран Босилек ("Патиланско училище", "Денят на патиланците", "Робинзон" и други разкази)
Приказки по телефона – Джани Родари ("Алиса Търкуланка" и др. приказки)
Приключенията на Пинокио – Карло Колоди
Пипи Дългото чорапче – Астрид Линдгрен
Карлсон, който живее на покрива – Астрид Линдгрен
Литературни произведения за Коледа
Текстове за Първи март, Баба Марта и мартениците – стихотворения за Баба Марта, детски творби, нехудожествени текстове
Текстове за достойни българи – борци за свобода, народни будители, хайдути
Природният свят – Розалинд Кървън, Брус Макмилън ("Нощите на морските птици пъфлинги" и др.)
Текстове за птиците в България
Български народни приказки
Стихотворения – Дора Габе
Стихотворения – Петко Рачев Славейков
Приятно четене!
Списъкът е изготвен по читанката на изд. "Булвест 2000" с автори Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова и Николина Димитрова.
Приказки за Хитър Петър
Хитър Петър е традиционен герой от българския фолклор, за когото се разказват приказки из всички български земи от близо 400 год. насам.
За първи път Хитър Петър се появява през 16.-17. век, когато България е още под османско владичество. Не е известно от коя точно част на България произлиза героят. Истории за него се разказват в българските области Добруджа, Тракия и Македония. През 1873 г. той се появява и в литературата в произведения на Илия Блъсков.
Той е на беден селянин, отличаващ се с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост, както подсказва и името му. С Настрадин Ходжа често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории, разсмиващи хората и до днес.
За първи път Хитър Петър се появява през 16.-17. век, когато България е още под османско владичество. Не е известно от коя точно част на България произлиза героят. Истории за него се разказват в българските области Добруджа, Тракия и Македония. През 1873 г. той се появява и в литературата в произведения на Илия Блъсков.
Той е на беден селянин, отличаващ се с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост, както подсказва и името му. С Настрадин Ходжа често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории, разсмиващи хората и до днес.
Хитър Петър и чорбаджията
Събрали се селските главатари под едно дърво да оправят общите работи. Отишъл и Хитър Петър да послуша какво ще решат. Най-старият чорбаджия, който имал зъб на Хитър Петра, намислил да го направи за смях и да го прогони. Пресегнал се, грабнал му калпака и го ударил върху земята.
Хитър Петър нищо не казал. Навел се, взел си калпака, отърсил го и се обърнал към първенците:
— Да ви разкажа ли една приказка?
— Разказвай! — отвърнали всичките.
— Едно време — започнал Хитър Петър — цар Соломон, който разбирал езика на животните, заповядал да се извървят пред него всичките горски жители, за да чуе какво си приказват и да узнае какво става в гората.
Седнал на златния си трон пред двореца, а от двете му страни се наредили неговите големци. Навървили се животните. Най-напред вървели лъвовете, подире им — слоновете, сетне мечките, вълците, зайците. Всички минавали пред Соломона кротко и прилично. Минавали шепнешком.
Най-сетне дошъл редът и на магарето.
Щом наближило до Соломона, то навирило опашка, опънало шия, захванало да реве, колкото му глас държи, заподскачало и заритало.
— Какво правиш, братовчеде? — възмутил се конят от държането на магарето. — Ти посрами рода ни!
— Аз — отвърнало магарето — на такова високо място и пред толкова народ ако не си покажа магарията, къде другаде?
Старият чорбаджия разбрал накъде бие тая приказка, потънал в земята от срам и тихомълком се измъкнал от събранието.
Източник: http://prikazkite.blogspot.bg
Още приказки за Хитър Петър можете да прочетете тук:
http://hitarpetar.linksbg.com
https://chitanka.info
http://www.az-deteto.bg
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева
Приказки на други народи
Красавицата и Звяра
Приказки от Шарл Перо
Приказки от Братя Грим
Приказки от Ханс Кристиан Андерсен
Приказки от Ангел Каралийчев
Приказки за животни от Емилиян Станев
Стихотворения и приказки от Радой Киров
Приказки от Ран Босилек
Разкази от Ангел Каралийчев
ПРИКАЗЕН СВЯТ
АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Стихотворения от Марко Ганчев
Книги от Астрид Линдгрен
Стихотворения за Баба Марта
Детски творби
Нехудожествени текстове
Текстове за достойни българи
Стихотворения от Дора Габе
ШАРО
- Шаро, тъй не бива, тъй не ти прилича и такова куче никой не обича. Гледаш да ми грабнеш хляба от ръцете крадешката, хитро, без да се усетя! Слушай, срамота е, ще те види мама! Никой не се храни на света с измама. ЕКСКУРЗИЯ
Дайте ми чорапи, дайте ми обуща -- колко е добричка мама, че ме пуща! Палтото на рамо, хляба във торбичка -- оле, тази мама колко е добричка! Шаро, ти се връщай, дириш си белята, само хора ходят горе в планината! Оле, закъснявам, тръгнали са всички! Сбогом, татко, мамо, много сте добрички! |
МАМА
Дето си от всички най-добра, дето те от всичко най-обичам, научи ме как да те наричам, научи ме как да избера най-хубавото, най-чудесно име и да ти го казвам научи ме! Че за тебе думи не намирам, а сърцето ми до днес побира таз една-едничка дума само: „Мамо мила, скъпа моя мамо!“ ОБИЧ
Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице, направи тая обич толкова голяма, че светът във нея се побира, че в света на нея равна няма? Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита. Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени! Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми… |
Още стихотворения от Дора Габе и други български поети можете да намерите ТУК.
Дора Габе (истинско име: Изидора Пейсах), (р. 28 август 1888 г. в с. Харманлък, днес Дъбовик, Добричка област – поч. 16 ноември 1983 г. в София) е българска поетеса от еврейски произход. Завършва гимназия във Варна. Следва в университетите в София, Женева и Гренобъл. Тя е между най-видните български поетеси. Авторка е на десетки книги за малки и големи. Първото й детско стихотворение "Катето и Джори" се появява в "Златна книга за нашите деца". Първата й детска книга, стихосбирката "Малки песни", излиза през 1923 г. Оттогава тя е издала много сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки, между които: "Калинка-малинка", "Звънчета", "Сънчец ходи", "Бяла люлчица", "Птичи перца", "От слон до мравка" (заедно с художника Илия Бешков) и др.
Материала подготви: Генка Атанасова
Стихотворения от Петко Рачев Славейков
Малък Пенчо
Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще… Пенча го мързи, гледа да лежи -- ходи, та се май, дири да играй. Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде -- няма откъде. |
Басня (Орел и рак и щука…)
Орел и рак и щука, не зная по каква сполука, такваз им работа дошла да теглят наедно кола. И ето те са впрягат, напъват са, напрягат, ей тъй, че ще са пукнат чак, а пустите кола не мръдват пак. Те можеха покара най-лесничко товара, но на, орелът кат крилат все теглил нависоко, кир Рачо — теглил наназад, а щуката — в дълбоко. Кой крив, кой прав — не знам, Товарът и до нине там. Несговорна дружина — не могат си почина. |
Петко Р. Славейков (р. 17 ноември 1827 г. във Велико Търново – поч. 1 юли 1895 г. в София) учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир и усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Първото му литературно произведение — „Акатист на три светители“ — е запазено. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги — „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853–1856) и много бунтовни песни. Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново (1856). Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество. Пише под множество псевдоними, а както го знаем – Славейков, с това си име се сдобива в селото на майка си, Вишовград, където вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитринка се опитвала да преживява и винаги, когато могла, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите. Отишла при него и заподскачала, подсмивала се радостно, търкаляла се.
Кумчо Вълчо я погледнал сърдито и рекъл:
– Що има, кумице? Що си толкова весела и радостна?
– Как няма да съм радостна, кумче? – рекла лисицата. – Весела съм, сита съм, сега ми е паднало сърце на място.
– Какво се е случило, кумице, че най-после и твоето сърце е легнало на мястото си? – попитал вълкът учудено.
– Ох, кумче, кумче, да знаеш каква сватба са вдигнали в селото, що ядене има, що пиене, ум да загубиш. Па мен ме поканиха и аз сгризах набързо две-три печени кокошчици, пък се сетих за тебе: какво ли прави кумът, рекох си, та и той не дойде на тая богата сватба, да си хапне от сготвените агънца и от печеното теле.
– Кума Лисо! – надигнал се изгладнелият вълк. – Веднага ме заведи на сватбата, че както съм изпусталял, и теб ще изям.
– Да вървим, кумчо, да вървим! – забързала Кума Лиса. – Ще те заведа на тази богата сватба, та цял живот да помниш и разказваш.
Тръгнали. Вървели, вървели и стигнали в селото. А тогава къщите били малки, ниски, покрити със слама. Вълкът и лисицата скочили на покрива на една къща, дето имало сватба, и Кума Лиса погледнала през комина. По едно време рекла:
– Уууу, силна ракия, брей, изгори ми устата!
– Кумице, ама дават ли ти да пиеш? – попитал Кумчо Вълчо.
– Дават, кумче, дават! – рекла Кума Лиса и пак мушнала главата си в комина. – Ууу, колко хубаво е изпечено това пиле и с масло е полято. Е, тия хора знаят как да приготвят вкусни пиленцата.
Кумчо Вълчо облизал устата си и побутнал лисицата:
– Кума Лисо, чакай сега и аз да похапна малко. Гладен съм!
– Ела, кумчо, ела! Ето, застани тук на моето място и пъхни главата си в дупката.
Кумчо Вълчо пъхнал главата си през комина и лисицата, като го бутнала, той паднал право на сватбарската софра. Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.
Докато сватбарите гонели Кумчо Вълчо, Лисана слязла през комина в стаята. Там до огнището стояла само невестата. Лисана залапала бързо яденето, дето било на масата. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба:
– Шшшът, червена котано, какво си нападнала млякото?
Кума Лиса се измъкнала и беж да я няма. Ама в бързането цялата й глава била омацана с мляко. Като стигнала в гората, излегнала се и помислила: какво ли стана с Кумчо Вълчо? Дали го пребиха? И както си мислела така, изведнъж видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда:
– Олеле, майчице, пребиха ме тия лоши хора. Олеле, майчице, само по главата ме биха, та мозъкът ми изтече.
Вълкът се ослушал и познал гласа на лисицата. Полека, полека стигнал при нея:
– Олеле, кумице, пребиха ме! – оплакал се той.
– Ох, кумче, кумче, мене ме пребиха. Костите ми счупиха, мозъка ми изкараха. Я погледни ми главата, целият мозък е разсипан. Не мога да се отмъкна до къщи, да си умра при децата, да ме не разнасят тук орлите и враните.
Кумчо Вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, дожаляло му и рекъл:
– Ще ти помогна, Кума Лисо, да си отидеш до къщи. И аз съм пребит, ама мозъкът не ми е изтекъл. Ти съвсем си съсипана.
Навел се Кумчо Вълчо, Кума Лиса скочила на гърба му и се усмихнала. Повървели малко, вълкът едва пристъпвал от болки, а Кума Лиса не могла да се сдържи от радост, че болният я носи, та си рекла:
– Болен здрав носи, болен здрав носи!
– Какво казваш, кумице?— позапрял се Кумчо Вълчо.
– Нищо, нищо, Кумчо! Бая си на болната глава, дано ми пооздравее, та да си видя къщата.
Пак тръгнал Кумчо Вълчо и Кума Лиса занареждала:
– Болен здрав носи, болен здрав носи!
– Потърпи, кумичке, потърпи, сестричке! – замолил я Кумчо Вълчо. – Скоро ще стигнем у вас, потърпи още малко!
А Кума Лиса примирала от смях и пак думала тихо:
– Болен здрав носи, болен здрав носи!
Кумчо Вълчо се поослушал добре и разбрал приказките на Лисана. Ядосал се люто и я изхвърлил от гърба си:
– Чакай сега да видя кой е болен и кой здрав! — И като се пуснал след нея...
Бягала Кума Лиса, бягала, колкото сили имала, ама вьлкът здраво напирал с всички сили, та не усещал болките си. Лисицата се вмъкнала в дупката си, ама Кумчо Вълчо я сграбил за едната нога. Тя приплакала от болка, но завикала високо:
– Дръж, вълчо, корен, дръж, вълчо, корен!
И вълкът, нали си е глупав, пуснал крака на лисицата и захапал един корен. Лисицата изпищяла:
– Олеле, майчице, ногицата ми отиде! Олеле, майчице, ногицата ми изяде!
Кумчо Вълчо, като чул това, настървил се още повече и дърпал с всички сили, докато изкъртил зъбите си.
Лисицата, доволна от това, че е отмъстила на Кумчо Вълчо, и сега ходи сама и напада селските курници. А Кумчо Вълчо, когато си спомни за хитрината на Кума Лиса, притъмнява му пред очите и изяжда всичко, каквото му падне.
Източник: http://www.znam.bg
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева
Кумчо Вълчо я погледнал сърдито и рекъл:
– Що има, кумице? Що си толкова весела и радостна?
– Как няма да съм радостна, кумче? – рекла лисицата. – Весела съм, сита съм, сега ми е паднало сърце на място.
– Какво се е случило, кумице, че най-после и твоето сърце е легнало на мястото си? – попитал вълкът учудено.
– Ох, кумче, кумче, да знаеш каква сватба са вдигнали в селото, що ядене има, що пиене, ум да загубиш. Па мен ме поканиха и аз сгризах набързо две-три печени кокошчици, пък се сетих за тебе: какво ли прави кумът, рекох си, та и той не дойде на тая богата сватба, да си хапне от сготвените агънца и от печеното теле.
– Кума Лисо! – надигнал се изгладнелият вълк. – Веднага ме заведи на сватбата, че както съм изпусталял, и теб ще изям.
– Да вървим, кумчо, да вървим! – забързала Кума Лиса. – Ще те заведа на тази богата сватба, та цял живот да помниш и разказваш.
Тръгнали. Вървели, вървели и стигнали в селото. А тогава къщите били малки, ниски, покрити със слама. Вълкът и лисицата скочили на покрива на една къща, дето имало сватба, и Кума Лиса погледнала през комина. По едно време рекла:
– Уууу, силна ракия, брей, изгори ми устата!
– Кумице, ама дават ли ти да пиеш? – попитал Кумчо Вълчо.
– Дават, кумче, дават! – рекла Кума Лиса и пак мушнала главата си в комина. – Ууу, колко хубаво е изпечено това пиле и с масло е полято. Е, тия хора знаят как да приготвят вкусни пиленцата.
Кумчо Вълчо облизал устата си и побутнал лисицата:
– Кума Лисо, чакай сега и аз да похапна малко. Гладен съм!
– Ела, кумчо, ела! Ето, застани тук на моето място и пъхни главата си в дупката.
Кумчо Вълчо пъхнал главата си през комина и лисицата, като го бутнала, той паднал право на сватбарската софра. Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.
Докато сватбарите гонели Кумчо Вълчо, Лисана слязла през комина в стаята. Там до огнището стояла само невестата. Лисана залапала бързо яденето, дето било на масата. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба:
– Шшшът, червена котано, какво си нападнала млякото?
Кума Лиса се измъкнала и беж да я няма. Ама в бързането цялата й глава била омацана с мляко. Като стигнала в гората, излегнала се и помислила: какво ли стана с Кумчо Вълчо? Дали го пребиха? И както си мислела така, изведнъж видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда:
– Олеле, майчице, пребиха ме тия лоши хора. Олеле, майчице, само по главата ме биха, та мозъкът ми изтече.
Вълкът се ослушал и познал гласа на лисицата. Полека, полека стигнал при нея:
– Олеле, кумице, пребиха ме! – оплакал се той.
– Ох, кумче, кумче, мене ме пребиха. Костите ми счупиха, мозъка ми изкараха. Я погледни ми главата, целият мозък е разсипан. Не мога да се отмъкна до къщи, да си умра при децата, да ме не разнасят тук орлите и враните.
Кумчо Вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, дожаляло му и рекъл:
– Ще ти помогна, Кума Лисо, да си отидеш до къщи. И аз съм пребит, ама мозъкът не ми е изтекъл. Ти съвсем си съсипана.
Навел се Кумчо Вълчо, Кума Лиса скочила на гърба му и се усмихнала. Повървели малко, вълкът едва пристъпвал от болки, а Кума Лиса не могла да се сдържи от радост, че болният я носи, та си рекла:
– Болен здрав носи, болен здрав носи!
– Какво казваш, кумице?— позапрял се Кумчо Вълчо.
– Нищо, нищо, Кумчо! Бая си на болната глава, дано ми пооздравее, та да си видя къщата.
Пак тръгнал Кумчо Вълчо и Кума Лиса занареждала:
– Болен здрав носи, болен здрав носи!
– Потърпи, кумичке, потърпи, сестричке! – замолил я Кумчо Вълчо. – Скоро ще стигнем у вас, потърпи още малко!
А Кума Лиса примирала от смях и пак думала тихо:
– Болен здрав носи, болен здрав носи!
Кумчо Вълчо се поослушал добре и разбрал приказките на Лисана. Ядосал се люто и я изхвърлил от гърба си:
– Чакай сега да видя кой е болен и кой здрав! — И като се пуснал след нея...
Бягала Кума Лиса, бягала, колкото сили имала, ама вьлкът здраво напирал с всички сили, та не усещал болките си. Лисицата се вмъкнала в дупката си, ама Кумчо Вълчо я сграбил за едната нога. Тя приплакала от болка, но завикала високо:
– Дръж, вълчо, корен, дръж, вълчо, корен!
И вълкът, нали си е глупав, пуснал крака на лисицата и захапал един корен. Лисицата изпищяла:
– Олеле, майчице, ногицата ми отиде! Олеле, майчице, ногицата ми изяде!
Кумчо Вълчо, като чул това, настървил се още повече и дърпал с всички сили, докато изкъртил зъбите си.
Лисицата, доволна от това, че е отмъстила на Кумчо Вълчо, и сега ходи сама и напада селските курници. А Кумчо Вълчо, когато си спомни за хитрината на Кума Лиса, притъмнява му пред очите и изяжда всичко, каквото му падне.
Източник: http://www.znam.bg
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева