ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА ЗА ПЕТИ КЛАС
2017 г.
ДИГИТАЛНА УЧИЛИЩНА БИБЛИОТЕКА "ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ"
Здравейте, читатели!
Предлагаме кратко указание за ползване на библиотеката:
Ако желаете да отворите файла с произведението и да го запишете във Вашия компютър, кликнете върху заглавието.
Ако искате да прочетете за живота на автора, кликнете върху името му.
Активните линкове са написани със зелени букви.
Ако Ви е по-удобно да четете директно от интернет, без да сваляте файла, след списъка с книги ще намерите същите материали.
Страницата е създадена със съдействието на студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", за което им благодарим от сърце!
Предлагаме кратко указание за ползване на библиотеката:
Ако желаете да отворите файла с произведението и да го запишете във Вашия компютър, кликнете върху заглавието.
Ако искате да прочетете за живота на автора, кликнете върху името му.
Активните линкове са написани със зелени букви.
Ако Ви е по-удобно да четете директно от интернет, без да сваляте файла, след списъка с книги ще намерите същите материали.
Страницата е създадена със съдействието на студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", за което им благодарим от сърце!
Задължителни литературни произведения за пети клас:
1. Древногръцки митове
2. "Тримата братя и златната ябълка" – българска народна приказка
3. "Златното момиче" – българска народна приказка
4. "Троица братя града градяха" – българска народна песен
5. "Хайдути" – Христо Ботев
6. "Легенда за рома" – ромска народна приказка
7. "Главатарят, който искал да плени месечината" – турска народна приказка
8. "Котаракът в чизми" – Шарл Перо
9. "Грозното патенце" – Ханс Кристиан Андерсен
10. "Похитителят на мълнии" – Рик Риърдън
Приятно четене!
1. Древногръцки митове
2. "Тримата братя и златната ябълка" – българска народна приказка
3. "Златното момиче" – българска народна приказка
4. "Троица братя града градяха" – българска народна песен
5. "Хайдути" – Христо Ботев
6. "Легенда за рома" – ромска народна приказка
7. "Главатарят, който искал да плени месечината" – турска народна приказка
8. "Котаракът в чизми" – Шарл Перо
9. "Грозното патенце" – Ханс Кристиан Андерсен
10. "Похитителят на мълнии" – Рик Риърдън
Приятно четене!
Списъкът е предоставен от учителя по български език и литература.
ДРЕВНОГРЪЦКИ МИТОВЕ
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Ала в нощта, когато ябълката узрявала и така заблестявала между клоните, че цялата градина грейвала, долитала една хала и откъсвала златната ябълка.
Една година, щом дошло време ябълката да узрее, най-големият син рекъл на майка си:
— Мале, ще отида да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, та да не заспя.
.............................
На другата година средният син казал на майка си:
— Мале, отивам да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, че тръгвам.
...............................
На третата година най-малкият син рекъл:
— Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа!
И вечерта се качил на дървото, седнал в клоните близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло силно бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изведнъж изскочил и с нож в ръка се хвърлил към чудовището. Започнала такава борба, че чак земята се разтресла. Най-малкият син се биел юнашки и безстрашно нападал халата. Най-накрая ѝ нанесъл силен удар с ножа. Тя изревала от болка, плеснала с криле и с мъка се вдигнала към облаците. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.
В това време по-големите братя спели така дълбоко, че той едва ги събудил, за да тръгнат да търсят ранената хала. Следите от кръвта на раненото чудовище водели до една пещера, толкова тъмна и толкова дълбока, че дъното ѝ не се виждало.
.........................................
Цялата приказка можете да прочетете в тези дигитални библиотеки:
- www.znam.bg
- https://chitanka.info
- http://bgprikazki.blogspot.bg
- https://bg.wikibooks.org
- http://roditel.bg
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
ХАЙДУТИ
ХРИСТО БОТЕВ
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
ЛЕГЕНДА ЗА РОМА
РОМСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
ПРЕРАЗКАЗАНА ОТ МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
ШАРЛ ПЕРО
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
ПОХИТИТЕЛЯТ НА МЪЛНИИ
РИК РИЪРДЪН
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
Your browser does not support viewing this document. Click here to download the document.
Любен Каравелов
Хубава си, моя горо… Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее, а комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави. Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост, твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти и цветята, и водите, агнетата тлъсти, и божурът, и тревите, и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогаш като куршум пада на сърцето, което е всякогаш готово да поплаче, кога види в природата ново, кога види как пролетта старостта изпраща и под студът, и под снегьт живот се захваща. https://chitanka.info/text/4148 |
Любен Стойчев Каравелов (роден на 7 ноември 1834/ 1835 г. в град Копривщица – поч. 21 януари 1879 г.) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, национален герой, поборник за освобождението на България от Османска власт. По-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843 – 1903).
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. Прави неуспешни опити да постъпи в турското военно училище, след което предприема пътешествие до Бургас, Шипка и Габрово, където записва народни песни, събира материал за бъдещите си фолклорни и етнографски изследвания. През м. юни 1857 г. потегля за Одеса, за да постъпи в кадетски корпус, но не е приет, поради навършени години. Установява се в Москва и проявява желание да бъде записан за студент в Московския университет, но не успял да вземе примерния изпит и се записва волен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Лекциите не го задоволяват и той не се явява на нито един изпит. В началото на май 1869 г. се установява в Букурещ, по покана на „старите“, с намерение да редактира в. „Отечество“, което не продължава дълго и от 7 ноември 1869 г. издава в. „Свобода“(1869 – 1873), където пръв помощник му е Христо Ботев (1872 – 1873), като вестника е орган на БРЦК, преименуван впоследствие на „Независимост“. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873 – 1874). На 28 април 1873 г., в бр. 32, Каравелов пише: „Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, в която разказва как „българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.“ Любен Каравелов Участва в създаването на „Югославския просветен благотворителен комитет“, след обявената на 12 април 1877 г. война на Османската империя от страна на Русия. Завръща се в България в услуга на руските войски и през м. февруари посещава Сан Стефано. Среща се с граф Николай Игнатиев и заедно със свитата му посещават град Цариград. Създава заедно с други революционни дейци в Търново комитет „Единство“, с който си поставят за задача помагането на революционното движение на българите в Македония, останали под османско владичество. Същият комитет е отговорен за подготвянето на Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 г. Установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза. |
Страницата е в процес на изграждане.