ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА ЗА ПЕТИ КЛАС
2017 г.
ДИГИТАЛНА УЧИЛИЩНА БИБЛИОТЕКА "ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ"
Здравейте, читатели!
Предлагаме кратко указание за ползване на библиотеката:
Ако желаете да отворите файла с произведението и да го запишете във Вашия компютър, кликнете върху заглавието.
Ако искате да прочетете за живота на автора, кликнете върху името му.
Активните линкове са написани със зелени букви.
Ако Ви е по-удобно да четете директно от интернет, без да сваляте файла, след списъка с книги ще намерите същите материали.
Страницата е създадена със съдействието на студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", за което им благодарим от сърце!
Предлагаме кратко указание за ползване на библиотеката:
Ако желаете да отворите файла с произведението и да го запишете във Вашия компютър, кликнете върху заглавието.
Ако искате да прочетете за живота на автора, кликнете върху името му.
Активните линкове са написани със зелени букви.
Ако Ви е по-удобно да четете директно от интернет, без да сваляте файла, след списъка с книги ще намерите същите материали.
Страницата е създадена със съдействието на студенти от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", за което им благодарим от сърце!
Задължителни литературни произведения за пети клас:
1. Древногръцки митове
2. "Тримата братя и златната ябълка" – българска народна приказка
3. "Златното момиче" – българска народна приказка
4. "Троица братя града градяха" – българска народна песен
5. "Хайдути" – Христо Ботев
6. "Легенда за рома" – ромска народна приказка
7. "Главатарят, който искал да плени месечината" – турска народна приказка
8. "Котаракът в чизми" – Шарл Перо
9. "Грозното патенце" – Ханс Кристиан Андерсен
10. "Похитителят на мълнии" – Рик Риърдън
Приятно четене!
1. Древногръцки митове
2. "Тримата братя и златната ябълка" – българска народна приказка
3. "Златното момиче" – българска народна приказка
4. "Троица братя града градяха" – българска народна песен
5. "Хайдути" – Христо Ботев
6. "Легенда за рома" – ромска народна приказка
7. "Главатарят, който искал да плени месечината" – турска народна приказка
8. "Котаракът в чизми" – Шарл Перо
9. "Грозното патенце" – Ханс Кристиан Андерсен
10. "Похитителят на мълнии" – Рик Риърдън
Приятно четене!
Списъкът е предоставен от учителя по български език и литература.
ДРЕВНОГРЪЦКИ МИТОВЕ
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ
Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Ала в нощта, когато ябълката узрявала и така заблестявала между клоните, че цялата градина грейвала, долитала една хала и откъсвала златната ябълка.
Една година, щом дошло време ябълката да узрее, най-големият син рекъл на майка си:
— Мале, ще отида да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, та да не заспя.
.............................
На другата година средният син казал на майка си:
— Мале, отивам да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, че тръгвам.
...............................
На третата година най-малкият син рекъл:
— Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа!
И вечерта се качил на дървото, седнал в клоните близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло силно бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изведнъж изскочил и с нож в ръка се хвърлил към чудовището. Започнала такава борба, че чак земята се разтресла. Най-малкият син се биел юнашки и безстрашно нападал халата. Най-накрая ѝ нанесъл силен удар с ножа. Тя изревала от болка, плеснала с криле и с мъка се вдигнала към облаците. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.
В това време по-големите братя спели така дълбоко, че той едва ги събудил, за да тръгнат да търсят ранената хала. Следите от кръвта на раненото чудовище водели до една пещера, толкова тъмна и толкова дълбока, че дъното ѝ не се виждало.
.........................................
Цялата приказка можете да прочетете в тези дигитални библиотеки:
- www.znam.bg
- https://chitanka.info
- http://bgprikazki.blogspot.bg
- https://bg.wikibooks.org
- http://roditel.bg
Материала подготви: Генка Атанасова
Провери: Диляна Гаджева
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН
ХАЙДУТИ
ХРИСТО БОТЕВ
ЛЕГЕНДА ЗА РОМА
РОМСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
ПРЕРАЗКАЗАНА ОТ МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ
КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
ШАРЛ ПЕРО
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
ПОХИТИТЕЛЯТ НА МЪЛНИИ
РИК РИЪРДЪН
Любен Каравелов
Хубава си, моя горо… Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее, а комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави. Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост, твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти и цветята, и водите, агнетата тлъсти, и божурът, и тревите, и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогаш като куршум пада на сърцето, което е всякогаш готово да поплаче, кога види в природата ново, кога види как пролетта старостта изпраща и под студът, и под снегьт живот се захваща. https://chitanka.info/text/4148 |
Любен Стойчев Каравелов (роден на 7 ноември 1834/ 1835 г. в град Копривщица – поч. 21 януари 1879 г.) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, национален герой, поборник за освобождението на България от Османска власт. По-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843 – 1903).
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. Прави неуспешни опити да постъпи в турското военно училище, след което предприема пътешествие до Бургас, Шипка и Габрово, където записва народни песни, събира материал за бъдещите си фолклорни и етнографски изследвания. През м. юни 1857 г. потегля за Одеса, за да постъпи в кадетски корпус, но не е приет, поради навършени години. Установява се в Москва и проявява желание да бъде записан за студент в Московския университет, но не успял да вземе примерния изпит и се записва волен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Лекциите не го задоволяват и той не се явява на нито един изпит. В началото на май 1869 г. се установява в Букурещ, по покана на „старите“, с намерение да редактира в. „Отечество“, което не продължава дълго и от 7 ноември 1869 г. издава в. „Свобода“(1869 – 1873), където пръв помощник му е Христо Ботев (1872 – 1873), като вестника е орган на БРЦК, преименуван впоследствие на „Независимост“. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873 – 1874). На 28 април 1873 г., в бр. 32, Каравелов пише: „Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, в която разказва как „българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.“ Любен Каравелов Участва в създаването на „Югославския просветен благотворителен комитет“, след обявената на 12 април 1877 г. война на Османската империя от страна на Русия. Завръща се в България в услуга на руските войски и през м. февруари посещава Сан Стефано. Среща се с граф Николай Игнатиев и заедно със свитата му посещават град Цариград. Създава заедно с други революционни дейци в Търново комитет „Единство“, с който си поставят за задача помагането на революционното движение на българите в Македония, останали под османско владичество. Същият комитет е отговорен за подготвянето на Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 г. Установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза. |
Страницата е в процес на изграждане.